Няколко стихотворения из "Лунна пътека"

Безкрайно нежна,
oгнена надежда
в доброто и човека
лежи в ръцете ми
като уплашено врабче.
Една красива роза
със пурпурни листа
се мъча да положа
в олтаря пуст на радостта.
Една прекрасна роза
с прерязано стебло-
ти мъртва си,
ще можеш ли
да си над мен крило?

Из стихосбирката "Лунна пътека",
Издателство "Иван Вазов" : София, 1998, стр. 44

До днеска помня в късни полунощи
как ставахме да си варим кафе,
а от вечерите в зори, усещам още
вкуса и радостта... Кажи къде,
къде изчезнаха ръцете нежни,
зареяни из моите коси?
Усмивките на миговете прежни
отидоха ли си от нас, кажи!

Дали си спомняш тези полунощи,
в които ставахме да си варим кафе?
Аз помня миговете прежни още,
Ала не знам били ли са, кога, къде...

Из стихосбирката "Лунна пътека",
Издателство "Иван Вазов" : София, 1998, стр. 12

СЕЗОНИ

Когато пролетта напъпи
аз търсех стъпките ти
вредом – във слънцето,
в дъжда,
във полета на птиците.
Аз тичах подир тях,
те тичаха към мен
и ме обгръщаха със топлина...
Сега е есен и студен
дъждът е,
и червено
слънцето от рани.
А птиците, събрани
на ята,
отлитат
надалече.

Из стихосбирката "Лунна пътека",
Издателство "Иван Вазов" : София, 1998, стр. 13

Румена Шиндлер-Коларова

Няколко стихотворения из "Лунна пътека"

НАДЕЖДА

СПОМЕН

СЕЗОНИ