ПРАШИНКИ
Прашинки сме, Боже,
прашинки нищожни,
под едно общо
за всички небе.
Летим или лазим,
в борби вечни да пазим
интерес и живот,
догдето някой от нас
не умре.
Едва тогава поспираме.
Дъхът, сепнат, замира
и внезапно откриваме,
че заедно с другия,
и частица от нас,
шепа пръст я покрива.
Миг само.
И пак се завихряме
в задачи
често безсмислени,
защото прашинките,
Боже,
да спреш
и ти даже
не можеш,
защото сме, Боже,
много нищожни
под едно
общо за всички
небе.
Из "Прашинки под небето", 2006