ДЪБ
По шумоленето
на вятъра
в листата ти
гадали елините
бъднините.
Под царската ти сянка
някога
решавали кралете
съдбините
на хора и народи.
По ствола ти вековен
и грапав
като всеки земен път,
сърца издялкани
напомнят:
в ранената кора
издънки не растат.
Легенди,
слава,
влюбени ръце -
потъва всичко
във забрава...
Плодът ти
днес дори
не се бере.
А ти все още
жив оставаш.
Из "Прашинки под небето", 2006